ИВАЙЛОВГРАД · ИЗТОЧНИ РОДОПИ · 26 октомври 2026
Села с памет · №1
Белополяне: паметта, дошла от Мала Азия
На 11 километра южно от Ивайловград, на един от последните ридове на Източните Родопи, има село, чиито хора са дошли отдалеч и са донесли със себе си всичко, което не се побира в куфар: език, вяра, песни и рецепти.

Преди години с майка ми писахме за туристическия център в Ивайловград рубрика, в която всяка събота разказвахме за едно село. Сега я връщаме тук, с нови снимки и с ново име: „Села с памет“. Започваме оттам, откъдето започнахме и тогава: от Белополяне.
Село на края на картата
Белополяне е почти на самата граница с Гърция, в най-югоизточния край на Родопите. Тук почвата и климатът са сред най-добрите в България за лозе, особено за червени сортове. Пътят до селото минава между хълмове и лозя и е част от удоволствието.
Старото име на селото е Акалан.

От Мала Азия към Белополяне
До Балканската война в селото живеят гърци. През 1914 г. те си тръгват, а на тяхно място идват българи бежанци от Мала Азия, от селата между Чанаккале и Балъкесир, в днешна Турция. В Белополяне се заселват предимно хора от Коджабунар и Сьоют: 35 семейства, 164 души.
Векове наред, далеч от България, обградени от турски и гръцки села, тези хора пазят своя малък български свят. Голяма част от днешните белополянци са техни потомци.
Живели са така, както са живели в старата родина: със своя бит, език и вяра.
Затова, когато дойдете тук, ще срещнете хора, за които паметта не е музей, а всекидневие. Белополянци са трудолюбиви, усмихнати и шеговити. А какви гозби приготвят, особено месните, това трябва да се опита, а не да се разказва.
Храмът от 1838 година
В центъра на селото стои единственият му храм. Построен е през 1838 г. от майстори от околните села, а главният майстор се казва Анастасий. На входа и днес пише, че храмът е осветен на 8 октомври 1838 г.


Църквата е паметник на културата и един от най-хубавите примери за възрожденска църковна архитектура в района. Вътре има рядка за района галерия и масивни мраморни свещници. Иконостасът е с икони с висока художествена стойност. Две от иконите са поклоннически, донесени чак от Божи гроб в Йерусалим.
Храмът е действащ и е отворен на християнските празници. На храмовия празник на Свети Атанасий (18 януари и 2 май) има литургия, а през май и курбан за здраве.
Седемглавата ламя, която пази храма
Най-голямата изненада на Белополяне е каменна. В оградния зид на църквата е имало релеф на седмоглав звяр, ламя. Обикновено ламята се рисува в сцени от Апокалипсиса, заедно с огнената река и светицата. Тук майсторът е оставил само чудовището. Така ламята в Белополяне не заплашва, а пази храма.
Плочата е запазена в няколко части.
Преди да тръгнете
- Път
- Около 11 км от Ивайловград на юг, към границата. Упътване в Google Maps
- Църквата
- Отворена е на празници.
- Наоколо
- Белополянската пещера, водопадът край селото и защитената местност „Ликана“.
- Кога
- Пролет и есен, сутрин или късен следобед, когато светлината е мека, а лозята са най-красиви.
- Съвет от нас
- Съчетайте Белополяне с Вила Армира в един ден.
Следващата история: Свирачи, селото с чудотворната икона.
Ако искате да видите Белополяне със собствените си очи, Къща Кръстопът е в центъра на Ивайловград. Оттам до селото е близо, а вечерта има къде да седнете и да си разкажете деня.
Снимки: maritza-evros.eu (eTourist), ahrida.org (Архиерейско наместничество Ивайловград), ТИЦ Ивайловград. Текстът е по рубриката „Назад във времето“ на ТИЦ Ивайловград (2019), която написахме с майка ми.