ИВАЙЛОВГРАД · ИЗТОЧНИ РОДОПИ · 26 октомври 2026

Села с памет · №1

Белополяне: паметта, дошла от Мала Азия

На 11 километра южно от Ивайловград, на един от последните ридове на Източните Родопи, има село, чиито хора са дошли отдалеч и са донесли със себе си всичко, което не се побира в куфар: език, вяра, песни и рецепти.

Църквата „Свети Атанасий“ в Белополяне и петоъгълната ѝ камбанария
Църквата „Свети Атанасий“ и петоъгълната камбанария

Преди години с майка ми писахме за туристическия център в Ивайловград рубрика, в която всяка събота разказвахме за едно село. Сега я връщаме тук, с нови снимки и с ново име: „Села с памет“. Започваме оттам, откъдето започнахме и тогава: от Белополяне.

Село на края на картата

Белополяне е почти на самата граница с Гърция, в най-югоизточния край на Родопите. Тук почвата и климатът са сред най-добрите в България за лозе, особено за червени сортове. Пътят до селото минава между хълмове и лозя и е част от удоволствието.

Старото име на селото е Акалан.

Белополяне сред полета и хълмове
Селото сред полета и хълмове

От Мала Азия към Белополяне

До Балканската война в селото живеят гърци. През 1914 г. те си тръгват, а на тяхно място идват българи бежанци от Мала Азия, от селата между Чанаккале и Балъкесир, в днешна Турция. В Белополяне се заселват предимно хора от Коджабунар и Сьоют: 35 семейства, 164 души.

Векове наред, далеч от България, обградени от турски и гръцки села, тези хора пазят своя малък български свят. Голяма част от днешните белополянци са техни потомци.

Живели са така, както са живели в старата родина: със своя бит, език и вяра.

Затова, когато дойдете тук, ще срещнете хора, за които паметта не е музей, а всекидневие. Белополянци са трудолюбиви, усмихнати и шеговити. А какви гозби приготвят, особено месните, това трябва да се опита, а не да се разказва.

Храмът от 1838 година

В центъра на селото стои единственият му храм. Построен е през 1838 г. от майстори от околните села, а главният майстор се казва Анастасий. На входа и днес пише, че храмът е осветен на 8 октомври 1838 г.

Сводестият вход и каменната фасада на църквата
Камбанарията и старият каменен зид
Сводестият вход и камбанарията с каменния зид

Църквата е паметник на културата и един от най-хубавите примери за възрожденска църковна архитектура в района. Вътре има рядка за района галерия и масивни мраморни свещници. Иконостасът е с икони с висока художествена стойност. Две от иконите са поклоннически, донесени чак от Божи гроб в Йерусалим.

Храмът е действащ и е отворен на християнските празници. На храмовия празник на Свети Атанасий (18 януари и 2 май) има литургия, а през май и курбан за здраве.

Седемглавата ламя, която пази храма

Най-голямата изненада на Белополяне е каменна. В оградния зид на църквата е имало релеф на седмоглав звяр, ламя. Обикновено ламята се рисува в сцени от Апокалипсиса, заедно с огнената река и светицата. Тук майсторът е оставил само чудовището. Така ламята в Белополяне не заплашва, а пази храма.

Плочата е запазена в няколко части.

Преди да тръгнете

Път
Около 11 км от Ивайловград на юг, към границата. Упътване в Google Maps
Църквата
Отворена е на празници.
Наоколо
Белополянската пещера, водопадът край селото и защитената местност „Ликана“.
Кога
Пролет и есен, сутрин или късен следобед, когато светлината е мека, а лозята са най-красиви.
Съвет от нас
Съчетайте Белополяне с Вила Армира в един ден.

Следващата история: Свирачи, селото с чудотворната икона.

Ако искате да видите Белополяне със собствените си очи, Къща Кръстопът е в центъра на Ивайловград. Оттам до селото е близо, а вечерта има къде да седнете и да си разкажете деня.

Вижте свободните дати

Снимки: maritza-evros.eu (eTourist), ahrida.org (Архиерейско наместничество Ивайловград), ТИЦ Ивайловград. Текстът е по рубриката „Назад във времето“ на ТИЦ Ивайловград (2019), която написахме с майка ми.